Това съм аз. Аз разрушавам това около мен, като по този начин се себеутвърждавам. И правилно ме разбрахте, сигурна съм.
Става дума за любов.
Но не за обич към света такъв, какъвто е, а чисто човешка, неудържима стихия.
Любов, която не търпи ограничения и клишета.
Любов, която не трае вечно, а продължава и извън живота.
Именно тази любов, която ти дава всичко и не ти дава нищо в същия момент. Която може да срине човека.
Именно тази любов давам аз. Тя разрушава светове. След нея от опустошението само силните могат да се възобновят. Аз избирам силните, но и те не винаги се оказват добри стопани.
А опепелената земя на добрия стопанин ражда още по-красив свят.
Нима не е вярно това за всяка друга любов?
Не, защото това, другото, получило комерсиалното название "любов", не изпепелява. Не любов е то, а обич. Не любов давам аз, а красота и страст.
И свобода, преди всичко свобода.
Аз съм разрушителят на светове. На чужди светове.
Защото, кажи ми, какво по-страшно има от свободата?
Тя руши, красотата съгражда. Разрушителят на светове е добър стопанин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар